Поздравления, намерили сте нова работа! Подписали сте трудовия договор и нямате търпение да започнете. Но замисляли ли сте се от кой точно момент започват да текат вашите осигурителни права? Въпросът не е никак маловажен, защото отговорът му определя дали имате право на болничен, обезщетение за майчинство или трупате стаж за пенсия.
В тази статия ще разясним на достъпен език кога точно един служител става „осигурено лице“ според закона, кои са златните правила и кои са „капаните“, за които трябва да внимавате.
Основният принцип, заложен в Кодекса за социално осигуряване (КСО), е съвсем логичен: осигуряването ви започва от деня, в който реално започнете да упражнявате трудова дейност, и продължава до деня на нейното прекратяване.
Това означава, че ако работите по трудов договор, вие сте задължително осигурени за всички социални рискове:
Това правило важи за всички служители, наети по трудов договор, независимо дали работят на пълен, или непълен работен ден, както и дали това е тяхната единствена, или втора работа.
За да бъдете осигурено лице и да имате право на обезщетения и помощи, законът изисква едновременното наличие на две условия:
На пръв поглед изглежда просто, но практиката познава няколко специфични ситуации, в които нещата се усложняват.
Има няколко сценария, при които, въпреки че имате подписан трудов договор, осигуряването ви все още не е възникнало. Това са важни „капани“, които могат да ви лишат от права в ключов момент.
Представете си, че денят ви за встъпване в длъжност е понеделник, но точно тогава се разболявате и представяте болничен лист.
❌ В този случай вие НЕ се считате за осигурено лице.
Защо? Защото не сте започнали реално да упражнявате трудова дейност. Осигуряването е свързано с положения труд, а вие все още не сте положили такъв. В този случай нямате право на парично обезщетение за временна неработоспособност (болничен) от НОИ. Осигуряването ви ще възникне едва в деня, в който реално се явите на работа след боледуването.
Това е друга хипотеза, при която възникването на осигуряването се отлага. Ако от първия ден на трудовия ви договор излезете в неплатен отпуск (по чл. 160 от Кодекса на труда), вие също не започвате реално да работите.
❌ В този случай вие НЕ се считате за осигурени за периода на неплатения отпуск.
Защо? Логиката е същата – липсва реално положен труд, върху който да се дължат осигурителни вноски. Вашето осигуряване ще възникне в деня, в който отпускът приключи и вие реално застанете на работното си място.
Тук ситуацията е коренно различна и изцяло във ваша полза. Ако сте се договорили с работодателя да ползвате платен годишен отпуск от първия ден на встъпването си в длъжност (макар и рядка, хипотезата е възможна), тогава:
✅ Вие СЕ считате за осигурено лице!
Защо? Защото платеният отпуск е признат за осигурителен стаж. За този период работодателят дължи осигурителни вноски, с което и двете условия за възникване на осигуряването са изпълнени.
Важно е да се отбележи, че учителите имат допълнителна защита. Освен за всички останали рискове, те се осигуряват задължително и в Учителски пенсионен фонд, което им дава право на по-ранно пенсиониране при определени условия.
Да знаете кога точно започва вашето осигуряване е от критично значение, защото то е пряко свързано с достъпа ви до основни социални права:
Нашият съвет: При започване на нова работа, винаги се уверявайте, че встъпването ви в длъжност е надлежно оформено и че реално започвате работа в уговорения ден. Проверявайте регулярно осигурителния си статус чрез ПИК на НОИ – това е ваше право и най-добрата гаранция за вашата социална сигурност.
Информация за всички данъчни изисквания в България, ЕС и трети страни